oroscopo-bg-2Meteo-bg
Italian - ItalyБългарски (България)

Общество Италия-България

cirmet-3

Епопея на забравените

(Storie di dimenticati) n. 6

Di Tore Zappadu

Anche a Пазарджик (Pazardžik) si può mangiare una pizza buona. Grazie a Paride, la guida ciociara che, da esperto passepartout accompagna la "nostra brigata" italiana in questo delizioso soggiorno bulgaro, abbiamo preso l'abitudine di dedicare, un giorno la settimana, alla degustazione di una pizza, di buona qualità italica e, ovviamente, di prezzo bulgaro. Il nostro rendez-vous si celebra nella zona pedonale del Park минерална баня (Bagni minerali), cosiddetto per via dell'ubicazione delle piscine comunali. La prima volta che Paride mi spiegò il punto di ritrovo mi disse che era vicino alla statua di Cirillo e Metodio. Io, per infantile pudore, non feci capire di non sapere dove diavolo fosse questa statua così importante e significativa.

Ma mi attrezzai subito e, alla fine, non mi ci volle molto per fare la prima diretta conoscenza con questi due grandi geni Europei.

Io non mi intendo di santi e tanto meno posso valutare le loro doti miracolistiche ad essi attribuite, ma se c'è una cosa che mi è piaciuta del pontificato di Giovanni Paolo II è stata la decisione di nominare santi patroni d'Europa Cirillo e Metodio oltre a San Benedetto da Norcia.Il 31 dicembre 1980, infatti, con la lettera apostolica "Egregiae virtutis" volle porre i due fratelli, Cirillo e Metodio, quali patroni d'Europa insieme con San Benedetto, in quanto evangelizzatori dei popoli slavi e dunque della parte orientale del vecchio continente. Trattasi di due santi mai canonizzati dai papi, dei quali soltanto nel 1880 il pontefice Leone XIII aveva esteso il culto alla Chiesa universale.

Da quando frequento con assiduità questa fetta di Europa, mi faccio sempre più convinto di quel che volesse dire il pontefice polacco quando si lamentava di una UE che, nel suo Statuto, tralasciasse di ricordare le sue profonde radici cristiane. Non ho alcuna intenzione di entrare nel merito di una simile disputa dottrinale, anche per la mia proverbiale miscredenza religiosa, ma di sicuro un Popolo che non abbia cognizione delle sue radici, probabilmente non sarà mai davvero un Popolo.

Quel che hanno fatto i due fratelli di Salonicco per tutti noi Europei è qualcosa di immenso e, probabilmente, ancora tutto da scoprire. La grande cultura di Costantino (il nome Cirillo, dal persiano "giovane re", il santo se lo attribuì poco prima di morire a Roma, durante la sua consacrazione a Monaco) gli consentì di compiere quella "congiunzione" tra le culture e le storie orientali e occidentali d'Europa, non solo da un punto di vista religioso, ma anche sociale e politico.

Scrive ancora Papa Woytila: "Cirillo e Metodio sono come gli anelli di congiunzione, o come un ponte spirituale tra la tradizione occidentale e quella orientale, che confluiscono entrambe nell'...unità visibile, nella comunione perfetta e totale". Ho, volutamente, estratto dal contesto i riferimenti alla chiesa Universale cui fa riferimento la lettera del Papa, laicizzando al massimo quel concetto di "congiunzione" e unità che questi padri spirituali dell'Europa hanno saputo regalare alle generazioni future. E, detto tra noi, mi piace pensare che non sia solo l'intuizione di inventare l'alfabeto glagolitico(da "глаголь" che significa "parola"), quel che ha consentito a questi due intellettuali di diventare, a tutto tondo, padri fondatori dell'Europa. Decisivo, per quel che posso capire, è stato anche il momento della persecuzione, anche dopo la morte di Cirillo a Roma il 14 febbraio dell'869 e quella del fratello a Velehrad, nel sud della Moravia, il 6 aprile 885; Metodio (questo il suo nome da monaco, visto che da battezzato si chiamava Michele)prima della morte fu detenuto per due anni in Baviera.

Anche i suoi discepoli vennero incarcerati o venduti come schiavi a Venezia. Una parte di essi però riuscì a fuggire nei Balcani e non a caso arrivano e predicano in Bulgaria, la terra che li accolse allora e nella quale vengono ancora venerati come Sette Apostoli della Nazione. Parlo per l'appunto di Cirillo, Metodio assieme ai loro discepoli Clemente, Nahum, Saba, Gorazd ed Angelario, comunemente festeggiati il 27 luglio.

Da soli, invece Cirillo e Metodio hanno una "giornata speciale e tutta loro", il 24 maggio.

Ma di questo parleremo la prossima volta.

(prima parte-continua)

1280px-Flag_of_Bulgaria

След разпокъсването на българските земи, според Берлинския договор – 1(13) юли 1878 г, общонароден идеал на българите става националното обединение. Kато се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които според Берлинския договор остават под османска власт.

БОРБА ЗА СЪЕДИНЕНИЕ

Първият опит за съединение е направен през 1880 г.във връзка с изострянето на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора. През май 1880 г. в Сливен е основан Централен народен комитет (К. Величков, Иван Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) с цел да организира борбата за обединение на България.

По инициатива на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включително и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединение, несъгласувано с Русия, сe обявява и либералското правителство на Др. Цанков.

В началото на 1884 г. отново се разгаря движение за съединение, свързано с борбите между южнобългарски буржоазни партии – Народна партия и Либерална партия. Народната партия в борбата си за власт води широка агитация за съединение и изпраща двама свои представители – Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов, да защитят тази кауза и пред Европа. Но след назначаването на Г. Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от движението, като се позовава на неблагоприятното международно положение.

В края на 1884 и началото на 1885 г. обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК), който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ т. е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия. В БТРЦК и в частните комитети, образувани по-късно в някои градове и села, членуват главно бивши участници в национално – освободителното движение и опълченци. Успоредно с подготовката се конкретизира и

СТРАТЕГИЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Слабостта на българската държава и грабителската политика на Великите сили обаче, принуждават организаторите да ограничат целта на движението. На 25 юли в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивски окръг) на заседание на БТРЦК, е взето решение да се води борба само за „съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър“.

Без да се отказват от подготовката на масова народна акция, ръководителите на комитета обръщат внимание главно върху спечелването на войската в Източна Румелия. Комитетът установява връзки с представители на румелийската либерална буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майор Р. Николов, майор Д. Николаев, майор Д. Филов и др. Решено е акцията да започне към средата на септември. Според плана, утвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главен удар трябва да се нанесе в Пловдив срещу конака и представителните учреждения; местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта.

През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където действа Пр. Тишков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена протестна демонстрация, която послужва като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни се вдигат народните маси в много селища, дори там където няма местни комитети на БТРЦК.

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Г. Странски, което приема управлението на властта до пристигането на княз Александър I. Провъзгласяването на Съединението се посреща с ентусиазъм от българския народ. Навсякъде се устройват народни събрания и манифестации в негова подкрепа.

ПОСЛЕДСТВИЯ

След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите крал Милан Обренович, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната със Сърбия довежда до закрепване на Съединението.

УСПЕШЕН КРАЙ

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-86) Съединението получава международно признание с подписването на Българо-Турската спогодба през 1886 г. Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на развитието на държавата. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес 1878 г. и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на България.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално. Макар и съединена (отчасти), България продължава да бъде васална на Османската империя, а българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския политически елит (виж Обявяване на независимостта – 22 сеп 1908г).

Съединението е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

източник:radiovox.bg

1280px-Flag_of_Bulgaria

След разпокъсването на българските земи, според Берлинския договор – 1(13) юли 1878 г, общонароден идеал на българите става националното обединение. Kато се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които според Берлинския договор остават под османска власт.

БОРБА ЗА СЪЕДИНЕНИЕ

Първият опит за съединение е направен през 1880 г.във връзка с изострянето на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора. През май 1880 г. в Сливен е основан Централен народен комитет (К. Величков, Иван Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) с цел да организира борбата за обединение на България.

По инициатива на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включително и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединение, несъгласувано с Русия, сe обявява и либералското правителство на Др. Цанков.

В началото на 1884 г. отново се разгаря движение за съединение, свързано с борбите между южнобългарски буржоазни партии – Народна партия и Либерална партия. Народната партия в борбата си за власт води широка агитация за съединение и изпраща двама свои представители – Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов, да защитят тази кауза и пред Европа. Но след назначаването на Г. Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от движението, като се позовава на неблагоприятното международно положение.

В края на 1884 и началото на 1885 г. обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК), който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ т. е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия. В БТРЦК и в частните комитети, образувани по-късно в някои градове и села, членуват главно бивши участници в национално – освободителното движение и опълченци. Успоредно с подготовката се конкретизира и

СТРАТЕГИЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Слабостта на българската държава и грабителската политика на Великите сили обаче, принуждават организаторите да ограничат целта на движението. На 25 юли в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивски окръг) на заседание на БТРЦК, е взето решение да се води борба само за „съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър“.

Без да се отказват от подготовката на масова народна акция, ръководителите на комитета обръщат внимание главно върху спечелването на войската в Източна Румелия. Комитетът установява връзки с представители на румелийската либерална буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майор Р. Николов, майор Д. Николаев, майор Д. Филов и др. Решено е акцията да започне към средата на септември. Според плана, утвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главен удар трябва да се нанесе в Пловдив срещу конака и представителните учреждения; местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта.

През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където действа Пр. Тишков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена протестна демонстрация, която послужва като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни се вдигат народните маси в много селища, дори там където няма местни комитети на БТРЦК.

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Г. Странски, което приема управлението на властта до пристигането на княз Александър I. Провъзгласяването на Съединението се посреща с ентусиазъм от българския народ. Навсякъде се устройват народни събрания и манифестации в негова подкрепа.

ПОСЛЕДСТВИЯ

След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите крал Милан Обренович, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната със Сърбия довежда до закрепване на Съединението.

УСПЕШЕН КРАЙ

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-86) Съединението получава международно признание с подписването на Българо-Турската спогодба през 1886 г. Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на развитието на държавата. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес 1878 г. и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на България.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално. Макар и съединена (отчасти), България продължава да бъде васална на Османската империя, а българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския политически елит (виж Обявяване на независимостта – 22 сеп 1908г).

Съединението е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

източник:radiovox.bg

Fire_show_camilla

Di Camilla Palagi

Passeggiando nei pressi di Shipka Street mi sono imbattuta in uno spettacolo di giochi con il fuoco, che un'associazione di volontari stava mettendo in scena per il piacere di grandi e piccini che si sono trovati lì in quel momento. Non e' la prima volta che mi capita di vedere uno spettacolo simile in Bulgaria, nei Balcani e' molto tipico l'utilizzo del fuoco per performance di ballo e spettacoli con corde e maschere, dove il fuoco è la principale attrattiva dello show, e creare effetti visivi meravigliosi da guardare è lo scopo. In tutta la Bulgaria una varieta' di danze e giochi di fuoco vengono praticati durante feste tradizionali e ricorrenze speciali. Il rito della danza del fuoco, in bulgaro "Anastenaria", originario del sud della Bulgaria, un tempo era un'usanza proveniente dagli antichi Traci. Si pratica oggi solo in pochi centri montani della regione Strandzha, come Bulgari, Kosti e Brodilovo. Nel 2009, il rituale è stato incluso come Patrimonio Mondiale dell'UNESCO. Secondo alcuni studiosi, il rituale in passato veniva eseguito daiTraci durante una manifestazione che aveva lo scopo di elogiare il sole. Ogni anno in primavera, un Festival del Fuoco è tenuto nel piccolo villaggio di Bulgari, splendidamente situato tra le pendici dei Monti Strandzha nella parte sud-occidentale della Bulgaria. Tradizionalmente associati con la festa di SanCostantino e Sant'Elena il 21 maggio, il rituale consiste in una performance di ballo su un tappeto rosso, dove i ballerini sembrano in trance accompagnati dalle cornamuse bulgare dai ritmi frenetici. Lo spettacolo in cui mi sono imbattuta era invece fatto da giochi di fuoco con corde e maschere di animali, le volontarie (provenienti soprattutto dalla Francia) hanno ipnotizzato completamente la platea, e al termine dello spettacolo hanno invitato i piu' piccini sul palco a provare a maneggiare gli strumenti dei giochi di fuoco. Il bello di Sofia e' soprattutto questo, senza un preciso appuntamento, senza una meta in particolare, puoi trovare qualcosa di sbalorditivo proprio dietro l'angolo.

Orchestra_Sardegna

Grande attesa per l’esordio il giorno 7 giugno 2015 al Theatre "Boris Hristov" di Plovdiv dell’Orchestra da Camera della Sardegna. Il concerto rientra nella manifestazione del Festival Internazionale della Bulgaria il “ Balabanov's House Music Days “.

Снимка на деня

Rila

Rila

Opportunità e Affari

Ristorante Italiano

News image

Nel centro ideale di Sofia, in una strada molto traffica...

Opportunità e Affari

Dall'Italia

I nostri Lettori

Copiare senza scrupoli

News image

La pagina   BUSINESS ITALIA - BULGARIA - БИЗ...

I nostri lettori

Punti di vista

Esperti indipendenti Oms, pandemia poteva essere evitata

News image

Un vero e proprio "cocktail tossico" di negazione, sce...

Punti di vista | Administrator

Tecnologia

Google come Apple, al lavoro su etichette privacy per le app

News image

Anche Google, come Apple, implementerà le etichette pr...

Tecnologia