oroscopo-bg-2Meteo-bg
Italian - ItalyБългарски (България)

Рубриката е в процес на разработка

Group_Leskovets_2

Кукерската група винаги се води от сватбарите

Или как любовта към бащинията превърна „Сурва" в най-големия фолклорен фестивал в Европа
В последните години пернишкият фестивал „Сурва" предизвиква голям интерес и привлича стотици чуждестранни участници. По думите на Хенри Фердинанд, основател на Федерацията на Европейските карнавални крадове, той вече е най-големият фолклорен фестивал в Европа. През 2013 година беше вписан като нематериално културно наследство в списъка на ЮНЕСКО и беше включен в класацията на сп. „Нешънъл джиографик" за 15-те топ дестиниции през зимата.

Къде са корените на сурвашките обичаи и завръщат ли се младите към традициите, попитахме 73-годишния Калин Витанов от село Лесковец, което спечели второ място на XXIII-то издание на фестивала.

Kalin_Vitanov_2

Калин Витанов със свои родственици

История на фестивала

Сурвакарските обреди са свързани с „Васильовден", който по стар стил се пада на 14-ти януари. Затова и до ден днешен празненствата започват на тази дата. По официални данни фестивалът в Перник се провежда като организирано събитие от 47 години. Дядо Калин обаче си спомня, че в годините на комунизма (1945-1989) фестивалът е бил забранен и малцина се осмелявали да участват в него - напълно незаконно. Затова в началото се провеждал веднъж на 4 години, после на три, на две, и сега всяка година.

При всички случаи, корените на обичаите, пресъздавани днес в Сурва, са много по-дълбоки и отвеждат към езическите времена в България. Сурвакарите танцуват на площада около високи огньове, за да прогонят злите сили и да се радва селото на здраве и берекет. От разказите на предците на Калин Витанов се разбирало, че в различните исторически периоди обичаят приемал и други нюанси. „От дядо си съм чувал, че слагането на маски от участниците в карнавала е останало от годините на турското робство, когато българите са се маскирали и са отмъщавали на турците за посегателства или изнасилвания", разказва старецът. Третият елемент от обредите, по думите му, най-често се свързва с женитбата – купуване на булката, надиграване, чупене на питката и др. Така вековете оформили сплав от традиции, около която перничани развили фестивала „Сурва" и го превърнали в най-големия в Европа.

Костюмите

Повечето пернишки костюми са на рогати чудовища, изработени от овча кожа и дърво, а кукерите са богато окичени със звънци и клопатари, чието тегло може да надхвърли 20-30 килограма. Показват се обреди по венчаване и пропъждане на злото, в които женските образи се изпълняват предимно от мъже, облечени като жени. „Причината е, че жените в България по онова време не са имали право да участват в такъв тип социални прояви", обяснява дядо Калин.

Surva_002

Бъдещето

Старецът бърка в сандъка и ни показва носията на майка му, която днес носи племенницата му. 57-годишната Антоанета Рангелова, живее в София от 37 години и тази година за първи път се е включила в групата на селото. Казва, че от 5 години посещава курсове по народни танци, защото така поддържа и физическа форма, и здрав дух. Зарежда се с много енергия и изобщо не се притеснява да разказва на колеги за „селските" си корени. Школата, в която танцува се посещава от повече от 500 човека, половината от които млади, образовани и добре платени българи. И добавя, че през петте години от началото на кризата от почти „срамни", тези танци са се превърнали в истинска мода. Една носия, съвсем не нова, с всичките й елементи, струва между 1000 и 2000 лева (при средна заплата за страната от 750 лева), твърди Антоанета.

Kalin_e_Antoaneta

Калин Витанов и Антоанета Рангелова, облечени в сватбарски носии

Тази статия е написана в подкрепа на кандидатурата на София и регион Югозападен за Културна столица на Европа 2019г.

Добави коментар

За да добавите коментар трябва да въведете имейл адрес. Коментарите се публикуват след преглед от администратор.


Защитен код
Обнови

Снимка на деня

Rila

Rila

От нашите сътрудници

СЪЕДИНЕНИЕТО НА СЕВЕРНА И ЮЖНА БЪЛГАРИЯ

News image

След разпокъсването на българските земи, според Берлинския договор – 1(13) юли 1878 г, общонароден идеал н... Още

Punti di vista

Pensare fuori dagli schemi genera creatività

News image

Il NYT a firma di un noto commentatore economico si incari...

Punti di vista | Alberto Cossu

Dal mondo

Debito pubblico americano e il mito dell'arma cinese

News image

L’idea che la Cina possa utilizzare le quote di debito pub...

Dal mondo