oroscopo-bg-2Meteo-bg
Italian - ItalyБългарски (България)

Общество Италия-България

1280px-Flag_of_Bulgaria

След разпокъсването на българските земи, според Берлинския договор – 1(13) юли 1878 г, общонароден идеал на българите става националното обединение. Kато се съединят Северна и Южна България и се освободят и присъединят Македония и Одринско, които според Берлинския договор остават под османска власт.

БОРБА ЗА СЪЕДИНЕНИЕ

Първият опит за съединение е направен през 1880 г.във връзка с изострянето на гранични спорове между Турция, Гърция и Черна Гора. През май 1880 г. в Сливен е основан Централен народен комитет (К. Величков, Иван Гешов, Г. Тилев, Г. Странски и Г. Хаканов) с цел да организира борбата за обединение на България.

По инициатива на княз Александър I в Лондон е изпратен Ст. Панаретов с мисия да провери отношението на английското правителство към замисляното съединение на Северна и Южна България. Великите сили, включително и Русия, заемат отрицателна позиция по този въпрос. Против съединение, несъгласувано с Русия, сe обявява и либералското правителство на Др. Цанков.

В началото на 1884 г. отново се разгаря движение за съединение, свързано с борбите между южнобългарски буржоазни партии – Народна партия и Либерална партия. Народната партия в борбата си за власт води широка агитация за съединение и изпраща двама свои представители – Ив. Ст. Гешов и Хр. Христов, да защитят тази кауза и пред Европа. Но след назначаването на Г. Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от движението, като се позовава на неблагоприятното международно положение.

В края на 1884 и началото на 1885 г. обществеността в княжеството и в Източна Румелия се раздвижва във връзка със засилването на терора над християнското население в Европейска Турция. По инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК), който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ т. е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия. В БТРЦК и в частните комитети, образувани по-късно в някои градове и села, членуват главно бивши участници в национално – освободителното движение и опълченци. Успоредно с подготовката се конкретизира и

СТРАТЕГИЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Слабостта на българската държава и грабителската политика на Великите сили обаче, принуждават организаторите да ограничат целта на движението. На 25 юли в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивски окръг) на заседание на БТРЦК, е взето решение да се води борба само за „съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър“.

Без да се отказват от подготовката на масова народна акция, ръководителите на комитета обръщат внимание главно върху спечелването на войската в Източна Румелия. Комитетът установява връзки с представители на румелийската либерална буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майор Р. Николов, майор Д. Николаев, майор Д. Филов и др. Решено е акцията да започне към средата на септември. Според плана, утвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главен удар трябва да се нанесе в Пловдив срещу конака и представителните учреждения; местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта.

През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в с. Голямо Конаре (дн. Съединение), където действа Пр. Тишков (Чардафон Велики). На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена протестна демонстрация, която послужва като сигнал за масови демонстрации в редица селища на областта. В следващите дни се вдигат народните маси в много селища, дори там където няма местни комитети на БТРЦК.

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват Г. Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Г. Странски, което приема управлението на властта до пристигането на княз Александър I. Провъзгласяването на Съединението се посреща с ентусиазъм от българския народ. Навсякъде се устройват народни събрания и манифестации в негова подкрепа.

ПОСЛЕДСТВИЯ

След акта на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври е свикана конференция на представители на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите крал Милан Обренович, подкрепян от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. В защита на съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на българите във войната със Сърбия довежда до закрепване на Съединението.

УСПЕШЕН КРАЙ

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-86) Съединението получава международно признание с подписването на Българо-Турската спогодба през 1886 г. Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност и се дава тласък на развитието на държавата. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес 1878 г. и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на България.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално. Макар и съединена (отчасти), България продължава да бъде васална на Османската империя, а българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския политически елит (виж Обявяване на независимостта – 22 сеп 1908г).

Съединението е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

източник:radiovox.bg

Orchestra_Sardegna

Grande attesa per l’esordio il giorno 7 giugno 2015 al Theatre "Boris Hristov" di Plovdiv dell’Orchestra da Camera della Sardegna. Il concerto rientra nella manifestazione del Festival Internazionale della Bulgaria il “ Balabanov's House Music Days “.

Epopeja na zabravenite (Ovvero Storie di Dimenticati)

Da Tore Zappadu

Teatro-nazionale-Ivan-Vazov

Finora mi è capitato di rado di visitare Sofia. Ma proprio quando, con Vincenzo il bolognese e Paride il sorano, abbiamo deciso di “conoscere” e degustare i prodotti sardi della pasticceria di Cesare Ticca, sono finito seppur casualmente ad un di presso del maestoso, ma comunque gradevole, Teatro Nazionale Ivan Vazov.

ORCHIDEE-per-sito3

В рамките на Световния театрален фестивал в София, Италианския културен институт представя постановката „Орхидеи” на италианската трупа „Пипо Делбоно”.  Актьорите ще имат две представления: в София, на 5 юни, от 19 ч. в Младежкия театър и във Варна, на 7 юни, от 20.30 ч в Драматичния театър.

Орхидеи е една от най-зрелите и вълнуващи  постановки на Делбоно, която включва в себе си най-щурия, грубоват и прекален талант в панорамата на италианския театър. От формална гледна точка образи, жестове, думи, музика и сценичен декор представляват жизнения поток, който има силно емоционално въздействие. Съчетанието на технически хибридни форми, които смесват песен, танц, фотография, литература, свидетелства, баналности, сублимност, действия, памет, развалини на съвремието и неочаквани препратки, светлосенки в духа на Караваджо, където отношенията между поколениятя са разглеждани от различна гледна точка. Френското списание „danse” го нарежда сред най-добрите спектакли за 2014 г. Предвидени са и субтитри на български език.

„Един приятел ми каза, че орхидеята е най-красивото, но и най-злото цвете, защото не можеш да разпознаеш кое е истинско и кое фалшиво. Това важи и за нашето време. В „Орхидеи“, както във всички мои представления, се опитвам да спра времето, през което преминавам. Моето време и времето на компанията ми, на хората, които от много години са с мен. Но и времето, в което живеем – ние, италианци, европейци, граждани на света“ – казва Пипо Делбоно, един от най-необичайните италиански  режисьори.


Olimpiada_2015_004

С 30% се е повишил броят на италианските граждани, живеещи в България, само за последната година и към 2015 броят им достига 1500 души. Това оповести Н.Пр. Марко Контичели по време на традиционното награждаване на победителите в Олимпиадата по италиански език в България. Като друг основен мотив за изучаване на италиански език от българските студенти, Контичели посочи традиционно високия стокообмен между двете страни и високата инвеститорска активност на Италия в страната. По думите на посланика, Италия е и най-предпочитаната дестинация за инвестиции на български капитали в чужбина.

Снимка на деня

Rila

Rila

От нашите сътрудници

СЪЕДИНЕНИЕТО НА СЕВЕРНА И ЮЖНА БЪЛГАРИЯ

News image

След разпокъсването на българските земи, според Берлинския договор – 1(13) юли 1878 г, общонароден идеал н... Още

Punti di vista

Pensare fuori dagli schemi genera creatività

News image

Il NYT a firma di un noto commentatore economico si incari...

Punti di vista | Alberto Cossu

Dal mondo

Classe politica,competenze ed etica

News image

Tra la gente comune, ma anche tra le elites, si ripete, co...

Dal mondo